Делото му е своеобразен бунт на модерната личност срещу традиционния начин на живот и на мислене, но това е дълбоко цивилизован бунт, който не изхвърля на бунището традиционните ценности, а ги архивира в културната памет на нацията.

Според литературния критик акад. Ефрем Каранфилов (1915-1998) Иван Хаджийски никога не е бил кабинетен учен, затворен между четири стени. „Той никога не е бил само тълкувател, никога не е бил философствуващ доктринер. Всяка негова мисъл е преминала, както през собствената му глава, така и през собственото му сърце – тя е изстрадана мисъл… Ето защо Иван Хаджийски с целокупното си творчество надхвърля рамките на ученият тесен специалист – това е една самобитна личност, която се откроява със своето специфично обаяние през най-тревожните години от близката история на нашия народ“, отбелязва той.

Димитър Чорбаджийс

Търпението е незабележима форма на гниенето. Думите са на българския писател, поет и сатирик Радой Ралин (1922-2004).

Негови са още мислите: „Революцията е една премиера. После спектакълът пада“, „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“, както и „Дето брадва заповядва, там народът се не радва“.

Димитър Стефанов Стоянов, чийто псевдоним е Радой Ралин, е роден на 23 април 1922 г в Сливен. Той е потомък по бащина линия на Таньо войвода – дядо му Димитър, на когото е кръстен, е брат на войводата. 

НА ДЕВЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПУБУВА ПЪРВОТО СИ СТИХОТВОРЕНИЕ 

Когато е петгодишен, майка му Радка го научава да чете и пише. През следващата година той получава за подарък книжката „Дядовата ръкавичка“ на Елин Пелин. Книжката става любима на Димитър Стоянов, след което прочита и всички книги на Елин Пелин в читалищната би

Свещеникът Лъчезар Лазаров поставя въпроса за човешката същност, духовните и културни ценности в новия си християнски роман „Праведник“. Това съобщи Ивелина Цветкова, управител на издателство „Многоточие“. Книгата излиза от печат през септември.

По думите на издателството „Праведник" разказва историята на обикновени хора, които са оставили следа в сърцата на своите наследници. Според нея авторът пише за съвременното общество и дали то ще позволи културното и историческо наследство да изчезне и какво ще остане от нашата идентичност, ако това се случи. 

„Тези размишления придават философска дълбочина и насочват читателя към важността на запазването на духовните и културни ценности“, посочи Цветкова. Според нея свещеникът пише за личната свобода, родена от истината и открита в свещеното писание. „Свободата жив

В Смолян ще бъде представена книгата „Псевдоним Вирус с окраска диверсия” на журналистката и поетеса Юлия Пискулийска, съобщи председателят на Клуба на дейците на културата (КДК) Светозар Казанджиев.

Събитието ще се проведе на 12 юли в зала „Петър Стайков” на КДК. Тогава има среща с проф. д-р Радка Аргирова, която е  водещ вирусолог в страната, съобщи Казанджиев. В изданието са описани истории, в които участва проф. Аргирова.

Представянето се организира със съдействието на Районната колегия на Българския лекарски съюз в Смолян.

Проф. Радка Аргирова е изключителен ерудит, лекар и вирусолог, доказан специалист в изследването, лечението и обучението в областта на СПИН. Това признание идва след дълги години учене, труд, упоритост, отстояване на собствено мнение, преодоляване на пречки от професионално и лично естество, посочи Казанджиев. Той допълни, че книгат

Списък „70 книги, които обичаме” представи Регионална библиотека „Христо Ботев“-Враца в началото на август. Поводът е 70-годишнината, която регионалната библиотека навършва тази година, „за да напомним, че библиотеката е мястото, в което историите „оживяват” след всяко ново прелистване на страниците“, обясни директорът Силвия Павлова.

Заглавията са разделени в седем категории за ученици от първи до седми клас и са подбрани от библиотекарите с помощта на Валентина Стоева, основател на фондациите „Детски книги“ и „Четене“ и вицепрезидент на Европейската мрежа за грамотност EURead.  По думите целите са били да предложат интересни, забавни и достъпни заглавия, които развиват допълнителни знания и умения у читателите в различни области като география, история, наука, литература и дават отговори на различни детски въпроси. В списъка има и 14 детски книги от 13 български автори